Н2O
Дори в отвъдното има река,
която отвежда душите.
Потопиш ли във нея ръка,
като на филм понасят се дните ти.
В просъница виждаш лодкаря
как гали водата с двете весла,
прикляква, сякаш сладко отмаря,
взрян в лековитата бяла мъгла...
Не бързаш за никъде. Вече си ХИКС,
светлинна частица от Бог,
не просто безименна точка.
Старото име оставяш във Стикс,
за ново прераждане трябва отсрочка...
Водата отмила е всяко страдание,
зареден си с Любов, от Любов си съставен.
Скоро ще тръгнеш обратно към спомена,
в ново тяло Животът поставен е.
Бог ще изтрие греха от предишния,
по водата ще прати известие:
„Изпращам Ви нова, чиста душа.
Посрещнете я с Обич! Подпис: Всевишния...
Дори в отвъдното има река,
по която се връщат душите.
Обикновена до болка, но Свята вода,
реката на спомена, вложен
във дните ми.
Кирил ПАЛАЧОРОВ, Бургас
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Ганчев Всички права запазени
