Ти си всичко, за което съм мечтала-
моят пристан и моето спасение,
моята надежда за по–добър утрешен ден,
моето малко пламъче, което гори,
за да радва хорските очи.
Щом затворя очи, те виждам пак.
Виждам ясния и бистър поглед,
устните, изпипани до съвършенство
и сноп светлина, идваща от душата ти.
Все още чувам как се мъчиш да говориш
и как ми щъкаш из краката,
и как с усмивка молиш да те вдигна на ръце, ...