На

Ти си всичко, за което съм мечтала-

моят пристан и моето спасение,

моята надежда за по–добър утрешен ден,

моето малко пламъче, което гори,

за да радва хорските очи.

Щом затворя очи, те виждам пак.

Виждам ясния и бистър поглед,

устните, изпипани до съвършенство

и сноп светлина, идваща от душата ти.

Все още чувам как се мъчиш да говориш

и как ми щъкаш из краката,

и как с усмивка молиш да те вдигна на ръце,

а сутрин идваш и ме галиш,

неосъзнавайки, че още спя.

И колкото и главоболия да ми създаваш

аз обичам те неземно много.

Искам пак да бдя над теб като орлица,

Пазейки те от света несретен,

но откъснаха те те от мен,

не ще те видя пак,

моя малка принцесо!

Макар на хиляди километри от мен,

твоята дяволита усмивка ме пали,