Jan 17, 2005, 10:46 AM

На

  Poetry
1.6K 0 1

Ти си всичко, за което съм мечтала-

моят пристан и моето спасение,

моята надежда за по–добър утрешен ден,

моето малко пламъче, което гори,

за да радва хорските очи.

Щом затворя очи, те виждам пак.

Виждам ясния и бистър поглед,

устните, изпипани до съвършенство

и сноп светлина, идваща от душата ти.

Все още чувам как се мъчиш да говориш

и как ми щъкаш из краката,

и как с усмивка молиш да те вдигна на ръце,

а сутрин идваш и ме галиш,

неосъзнавайки, че още спя.

И колкото и главоболия да ми създаваш

аз обичам те неземно много.

Искам пак да бдя над теб като орлица,

Пазейки те от света несретен,

но откъснаха те те от мен,

не ще те видя пак,

моя малка принцесо!

Макар на хиляди километри от мен,

твоята дяволита усмивка ме пали,

радва, съживява и стопля моето сърце..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора All rights reserved.

Comments

Comments

  • звучи интимно... - не забравяй че на земята все още има мъже

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...