21 nov 2006, 9:33

На....

  Poesía
1.1K 0 1


Още един изгрев,
посрещнат без теб,
загуби красотата си.
Още един път слънцето изгря,
но студа остана в душата ми.
Още един път се събудих,
но теб те нямаше.
Още един път отворих очи,
но не видях насреща твоите.
Протегнах ръце,
но не намерих тялото ти
и с прегръдките ти не можах да се завия.
Къде си?
Обич моя.
Затварям очи
и искам да заспя.
Може би утре щом се събудя,
до мене ще си ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Глухова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • недей да страдаш за него. Живота е пред теб! Кой заслужава толкова мъка?

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...