Nov 21, 2006, 9:33 AM

На....

  Poetry
1.1K 0 1


Още един изгрев,
посрещнат без теб,
загуби красотата си.
Още един път слънцето изгря,
но студа остана в душата ми.
Още един път се събудих,
но теб те нямаше.
Още един път отворих очи,
но не видях насреща твоите.
Протегнах ръце,
но не намерих тялото ти
и с прегръдките ти не можах да се завия.
Къде си?
Обич моя.
Затварям очи
и искам да заспя.
Може би утре щом се събудя,
до мене ще си ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Глухова All rights reserved.

Comments

Comments

  • недей да страдаш за него. Живота е пред теб! Кой заслужава толкова мъка?

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....