На....
Още един изгрев,
посрещнат без теб,
загуби красотата си.
Още един път слънцето изгря,
но студа остана в душата ми.
Още един път се събудих,
но теб те нямаше.
Още един път отворих очи,
но не видях насреща твоите.
Протегнах ръце,
но не намерих тялото ти
и с прегръдките ти не можах да се завия.
Къде си?
Обич моя.
Затварям очи
и искам да заспя.
Може би утре щом се събудя,
до мене ще си ти!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ваня Глухова Все права защищены
недей да страдаш за него. Живота е пред теб! Кой заслужава толкова мъка?