На....
Още един изгрев,
посрещнат без теб,
загуби красотата си.
Още един път слънцето изгря,
но студа остана в душата ми.
Още един път се събудих,
но теб те нямаше.
Още един път отворих очи,
но не видях насреща твоите.
Протегнах ръце,
но не намерих тялото ти
и с прегръдките ти не можах да се завия.
Къде си?
Обич моя.
Затварям очи
и искам да заспя.
Може би утре щом се събудя,
до мене ще си ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Глухова Всички права запазени
недей да страдаш за него. Живота е пред теб! Кой заслужава толкова мъка?