4 may 2017, 12:18  

На 180 градуса

  Poesía
619 5 15

Като гръм внезапен от небето,

се стовари новината днес - 

катастрофа станала е, на шосето,

покрусѝ ме страшна вест!

 

Защо? И как? Какво се случи?

Блъскат се въпросите в главата...

Страхува се, сърцето, да научи - 

какво за теб, решила е съдбата?!

 

От страх изтръпвам аз, когато 

черни мисли ме връхлитат 

и чувство странно, непознато - 

в мрежата си, разума оплита!

 

От страх умирам, да не закъснея,

да ти кажа, колко си ми нужен!

Без теб, сърцето ми - не ще да пее,

и животът ми, ще бъде тъжен!

 

Светът ще бъде коренно различен,

ако отидеш си!...А аз пропусна 

да кажа, че безкрайно те обичам! 

Любовта ми, с теб е и не ще те пусне!!!

 

 

  *Стихотворението е провокирано от ежедневните черни хроники в медиите. Просто се поставих на мястото на потърпевшите, от подобна страшна вест.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Pepi Petrova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Приятели, благодаря ви! Радвам се, че се взехте отношение! Ужасно е това, което става по пътищата!
    Марго, трогната съм от реакцията ти! За мен е чест и комплимент, щом съм предизвикала съответните емоции! Всяка творба, всъщност, е с такава цел - да докосне емоционалните струни на читателя.Благодаря ти!
    Желая приятен ден на всички!
  • За миг животът отлита, остават сираци, р
    азбити сърца и мсйчини сълзи. Поздрави!
  • Боже! Тръгнаха ми сълзи! О, ако можеше това да вразуми шофьорите и те станат по-вниматени! Ако можеше да накара младежите да мислят, преди да действат! Ако можеше да направи хората по-отговорни... О, Пепи! Успешна провокация! Поне за мен! Поздрави!
  • Днес казахте ли на любимите хора колко много ги обичате? Ако не сте, направете го сега! Пепи, чест и почитания!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...