На 180 градуса
Като гръм внезапен от небето,
се стовари новината днес -
катастрофа станала е, на шосето,
покрусѝ ме страшна вест!
Защо? И как? Какво се случи?
Блъскат се въпросите в главата...
Страхува се, сърцето, да научи -
какво за теб, решила е съдбата?!
От страх изтръпвам аз, когато
черни мисли ме връхлитат
и чувство странно, непознато -
в мрежата си, разума оплита!
От страх умирам, да не закъснея,
да ти кажа, колко си ми нужен!
Без теб, сърцето ми - не ще да пее,
и животът ми, ще бъде тъжен!
Светът ще бъде коренно различен,
ако отидеш си!...А аз пропусна
да кажа, че безкрайно те обичам!
Любовта ми, с теб е и не ще те пусне!!!
*Стихотворението е провокирано от ежедневните черни хроники в медиите. Просто се поставих на мястото на потърпевшите, от подобна страшна вест.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Pepi Petrova Все права защищены
