29 may 2010, 2:02

На 2-ри юни след зарята

  Poesía
1.5K 0 5

 

НА 2-ри ЮНИ СЛЕД ЗАРЯТА

 

 

Приятелю,

идвам при теб

сега,

когато другите се разотидоха

по домовете си.

И над площада

останаха само звездите,

истинските,

за които ти пишеше.

Тук имаше всякакви –

политици,

бизнесмени,

фанатици

и тям подобни

безскрупулни твари.

Сега сме само двамата.

И ще те попитам:

“Когато тоя унизен народ

ти затръшваше вратите –

прости ли?

И съжаляваш ли за Околчица.

И ако я прокле – защо?

Кажи, приятелю, на брата си,

безбожника,

че също като теб

и той

не ще да бъде роб.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...