29 may 2010, 2:02

На 2-ри юни след зарята

  Poesía
1.5K 0 5

 

НА 2-ри ЮНИ СЛЕД ЗАРЯТА

 

 

Приятелю,

идвам при теб

сега,

когато другите се разотидоха

по домовете си.

И над площада

останаха само звездите,

истинските,

за които ти пишеше.

Тук имаше всякакви –

политици,

бизнесмени,

фанатици

и тям подобни

безскрупулни твари.

Сега сме само двамата.

И ще те попитам:

“Когато тоя унизен народ

ти затръшваше вратите –

прости ли?

И съжаляваш ли за Околчица.

И ако я прокле – защо?

Кажи, приятелю, на брата си,

безбожника,

че също като теб

и той

не ще да бъде роб.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....