29 мая 2010 г., 02:02

На 2-ри юни след зарята

1.5K 0 5

 

НА 2-ри ЮНИ СЛЕД ЗАРЯТА

 

 

Приятелю,

идвам при теб

сега,

когато другите се разотидоха

по домовете си.

И над площада

останаха само звездите,

истинските,

за които ти пишеше.

Тук имаше всякакви –

политици,

бизнесмени,

фанатици

и тям подобни

безскрупулни твари.

Сега сме само двамата.

И ще те попитам:

“Когато тоя унизен народ

ти затръшваше вратите –

прости ли?

И съжаляваш ли за Околчица.

И ако я прокле – защо?

Кажи, приятелю, на брата си,

безбожника,

че също като теб

и той

не ще да бъде роб.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...