15 may 2006, 11:45

НА 25

  Poesía
1.2K 0 16

                      НА 25

 

Четвърт век откакто съществувам…

Знаете ли колко малко е това?!

Научих се единствено със думи да рисувам

и безкористно да търся обичта…

Отдавна детството отмина,

а сякаш беше вчера то.

Днес водя своя син до детската градина

и сякаш с мен това не е било.

А само четвърт век откакто съществувам…

Но знаете ли колко много е това?!

Научих се със Музата си да общувам,

открих и Нея - Любовта…                                                              

Какво ме чака утре, днес не зная.

Не зная и какво стои отпред.

Но има време,  ще науча…

Днес просто съм на двадесет и пет!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мими Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...