15 мая 2006 г., 11:45

НА 25

1.2K 0 16

                      НА 25

 

Четвърт век откакто съществувам…

Знаете ли колко малко е това?!

Научих се единствено със думи да рисувам

и безкористно да търся обичта…

Отдавна детството отмина,

а сякаш беше вчера то.

Днес водя своя син до детската градина

и сякаш с мен това не е било.

А само четвърт век откакто съществувам…

Но знаете ли колко много е това?!

Научих се със Музата си да общувам,

открих и Нея - Любовта…                                                              

Какво ме чака утре, днес не зная.

Не зная и какво стои отпред.

Но има време,  ще науча…

Днес просто съм на двадесет и пет!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мими Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...