На ...

Poesía » De amor

1.3K 4 1

Обожавам ситните капки роса,
кондензиращи по твоята нежност!

Обожавам кичурите мека коса,
разлети по мен в миг на копнежност!

Обожавам сълзите жива вода,
когато си безкрайно щастлива!

Обожавам твоята светла Душа,
когато си тъжна и в мен си се свила!

Обожавам ръцете ти , когато са в плен,
вплетени в моите пръсти на възел!

С теб аз съм щастлив и прероден,
най щурият щрих на вечният пъзел!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

PetarStoyanov (Petar stoyanov)

Очарователно и нежно, хареса ми и два пъти си го прочетох, нали е озаглавено само '' НА...''

2023-03-29T17:33:41+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0