Обожавам ситните капки роса,
кондензиращи по твоята нежност!
Обожавам кичурите мека коса,
разлети по мен в миг на копнежност!
Обожавам сълзите жива вода,
когато си безкрайно щастлива!
Обожавам твоята светла Душа,
когато си тъжна и в мен си се свила!
Обожавам ръцете ти , когато са в плен,
вплетени в моите пръсти на възел!
С теб аз съм щастлив и прероден,
най щурият щрих на вечният пъзел!
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
