Обожавам ситните капки роса,
кондензиращи по твоята нежност!
Обожавам кичурите мека коса,
разлети по мен в миг на копнежност!
Обожавам сълзите жива вода,
когато си безкрайно щастлива!
Обожавам твоята светла Душа,
когато си тъжна и в мен си се свила!
Обожавам ръцете ти , когато са в плен,
вплетени в моите пръсти на възел!
С теб аз съм щастлив и прероден,
най щурият щрих на вечният пъзел!
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
