*
Нежна и прохладна като пролетна роса,
ти докосна леко - моята душа...
А там бе тъмно, беше мрак,
бях ''насред нищото в средата'' - моят Ад,
Дойде, приседна, нежно взе моята ръка,
озари деня, този - най-дългия,
превърна го в приказна страна,
усмихна се - видях - най-цветната дъга,
а там бе страшно, бе в покой,
там лежеше моето сърце, без мир, във вечен застой
нямаше ''утро'', нямаше ден, ...