На Анна - бебето, посочило ми дъгата...

• •  Нежна и прохладна като пролетна роса,
    ти докосна леко - моята душа...
    А там бе тъмно, беше мрак,
    бях ''насред нищото в средата'' - моят Ад,
     
    Дойде, приседна, нежно взе моята ръка,
    озари деня, този - най-дългия,
    превърна го в приказна страна,
    усмихна се - видях - най-цветната дъга,
    а там бе страшно, бе в покой,
    там лежеше моето сърце, без мир, във вечен застой
    нямаше ''утро'', нямаше ден,
    тихо бе  във всеки следващ ден...
     
    Стоя до мен, за кратко - Това ли наричат - вечността?
    за мен бе такава - приказно красивата жена,
    и стори ми се сякаш за минута,
    а ти стоеше  в моите прегръдки вече часове...
    Сякаш от Бог благословена те прати той при мен,
    Ангелче небесно, мой прекрасен ден,

Без тебе е сиво, без теб е мрачно,
без теб няма нищо, само тишина,
Остани там до мен - дълго,
подари ми вечността,
а за там разказват: ''Красиво е - нежно като пролетна роса''

Обикни ме със силата на Любовта,
но не тази - фалшивата, лъжливата,
а тази - Истинската - Сияещата,
тази Чистата, Щастливата, Пеещата, Играещата,
Вечната Любов...

Без теб е тихо, без теб е мрачно,
без теб няма нищo, само тишина,
подарявам ти душата си, нека бъде моят безценен дар, защото ти ми даде всичко,
и аз не мога да го побера в тези няколко стихчета,
макар и идващи там - дълбоко, дълбоко от
моята душа...
Сега е някак леко, сега е някак нежен денят,
сега аз чакам него - утрешния,
за да мога да те нарека - пак  приказно красивата - Моята пролетна роса...

На бебето, посочило ми дъгата...
Обичам те!!!

18.06.2008