На Анна - бебето, посочило ми дъгата...
- Нежна и прохладна като пролетна роса,
ти докосна леко - моята душа...
А там бе тъмно, беше мрак,
бях ''насред нищото в средата'' - моят Ад,
Дойде, приседна, нежно взе моята ръка,
озари деня, този - най-дългия,
превърна го в приказна страна,
усмихна се - видях - най-цветната дъга,
а там бе страшно, бе в покой,
там лежеше моето сърце, без мир, във вечен застой
нямаше ''утро'', нямаше ден,
тихо бе във всеки следващ ден...
Стоя до мен, за кратко - Това ли наричат - вечността?
за мен бе такава - приказно красивата жена,
и стори ми се сякаш за минута,
а ти стоеше в моите прегръдки вече часове...
Сякаш от Бог благословена те прати той при мен,
Ангелче небесно, мой прекрасен ден,
- Нежна и прохладна като пролетна роса,
Без тебе е сиво, без теб е мрачно,
без теб няма нищо, само тишина,
Остани там до мен - дълго,
подари ми вечността,
а за там разказват: ''Красиво е - нежно като пролетна роса''
Обикни ме със силата на Любовта,
но не тази - фалшивата, лъжливата,
а тази - Истинската - Сияещата,
тази Чистата, Щастливата, Пеещата, Играещата,
Вечната Любов...
Без теб е тихо, без теб е мрачно,
без теб няма нищo, само тишина,
подарявам ти душата си, нека бъде моят безценен дар, защото ти ми даде всичко,
и аз не мога да го побера в тези няколко стихчета,
макар и идващи там - дълбоко, дълбоко от
моята душа...
Сега е някак леко, сега е някак нежен денят,
сега аз чакам него - утрешния,
за да мога да те нарека - пак приказно красивата - Моята пролетна роса...
На бебето, посочило ми дъгата...
Обичам те!!!
18.06.2008
© Истински човек All rights reserved.
