9 ene 2009, 0:35

На Б...

Poesía

1.1K 0 2

Ти беше зората,

която озаряваше моето утро.

Ти беше залезът,

с който свършваше моя ден.

Ти беше всичко за мен -

настояще и бъдеще.

Мислех само за теб,

сърцето ми сновеше...

само и единствено теб,

а сега плачеше...

Кажи, защо?

Защо се влюбих,

защо точно в теб?

Обикнах те, а знаех,

ти не си за мен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

davidbentley (Иван Николов)

странно и на мен ми се случи нещо подобно,самоче аз бях ти,а ти беше той,незнам с какво заслужих да съм твоя антигерой

2009-12-11T18:45:30+02:00
natalia (Наталия Божилова)

така е с любовта .........поздрав

2009-01-10T19:09:00+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0