Jan 9, 2009, 12:35 AM

На Б...

Poetry

1.1K 0 2

Ти беше зората,

която озаряваше моето утро.

Ти беше залезът,

с който свършваше моя ден.

Ти беше всичко за мен -

настояще и бъдеще.

Мислех само за теб,

сърцето ми сновеше...

само и единствено теб,

а сега плачеше...

Кажи, защо?

Защо се влюбих,

защо точно в теб?

Обикнах те, а знаех,

ти не си за мен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

davidbentley (Иван Николов)

странно и на мен ми се случи нещо подобно,самоче аз бях ти,а ти беше той,незнам с какво заслужих да съм твоя антигерой

2009-12-11T18:45:30+02:00
natalia (Наталия Божилова)

така е с любовта .........поздрав

2009-01-10T19:09:00+02:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0