9.01.2009 г., 0:35

На Б...

Поезия

1.1K 0 2

Ти беше зората,

която озаряваше моето утро.

Ти беше залезът,

с който свършваше моя ден.

Ти беше всичко за мен -

настояще и бъдеще.

Мислех само за теб,

сърцето ми сновеше...

само и единствено теб,

а сега плачеше...

Кажи, защо?

Защо се влюбих,

защо точно в теб?

Обикнах те, а знаех,

ти не си за мен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

davidbentley (Иван Николов)

странно и на мен ми се случи нещо подобно,самоче аз бях ти,а ти беше той,незнам с какво заслужих да съм твоя антигерой

2009-12-11T18:45:30+02:00
natalia (Наталия Божилова)

така е с любовта .........поздрав

2009-01-10T19:09:00+02:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0