Ти беше зората,
която озаряваше моето утро.
Ти беше залезът,
с който свършваше моя ден.
Ти беше всичко за мен -
настояще и бъдеще.
Мислех само за теб,
сърцето ми сновеше...
само и единствено теб,
а сега плачеше...
Кажи, защо?
Защо се влюбих,
защо точно в теб?
Обикнах те, а знаех,
ти не си за мен...
© Меглена Стефанова Всички права запазени