На баба
Ти хляб си месила със сърце,
че дъхав аромат от там се носи.
Докосвам с ласкави ръце
главицата ти среброкоса.
Ти мляко в ранната зора
за внуци, топло, си доила -
да раснат в бъдеще добро,
огнище селско да им дава сила.
Ти черги в есенната нощ
тъкала си с любовна нежност.
Посрещала си всеки гост
с широката душа безбрежна.
24.02.2008г.
че дъхав аромат от там се носи.
Докосвам с ласкави ръце
главицата ти среброкоса.
Ти мляко в ранната зора
за внуци, топло, си доила -
да раснат в бъдеще добро,
огнище селско да им дава сила.
Ти черги в есенната нощ
тъкала си с любовна нежност.
Посрещала си всеки гост
с широката душа безбрежна.
24.02.2008г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мери Попинз Todos los derechos reservados
