Меричка (Мери Попинз) Меричка (Мери Попинз)
1 720
Mar 26, 2008, 9:34 AM

На баба

  Poetry » Other
926 0 5
Ти хляб си месила със сърце,
че дъхав аромат от там се носи.
Докосвам с ласкави ръце
главицата ти среброкоса.

Ти мляко в ранната зора
за внуци, топло, си доила -
да раснат в бъдеще добро,
огнище селско да им дава сила.

Ти черги в есенната нощ
тъкала си с любовна нежност.
Посрещала си всеки гост
с широката душа безбрежна.

24.02.2008г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0