18 may 2007, 10:57

НА БАБА

Poesía

1.2K 0 16

                                       Влакът бяга, звънят колелата,
                                         още малко и пак у дома,
                                         да си хапна от бобеца сладък,
                                         за ден-два да не бъдеш сама.
                                         За да чуя слова бодрокрили,
                                         да не падам, кога съм сломена.
                                         Откъде взимаш толкова сили,
                                         че да даваш все още на мене!?
                                         И в замяна какво ти получи?
                                         Побеляла без време глава,
                                         нито старост спокойна, едно внуче
                                         и радост за ден или два.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Izku6enie (Зорница Петровска)

Няма нищо по-сладко от боба на баба и от... баба...

2010-08-03T01:19:21+03:00
Майкъл (Майк)

Слова бодрокрили.Нова ума.Попадение.Браво.

2007-09-11T15:54:16+03:00
Xpu100 (Христо)

И аз се сетих за 2 жени, които заслужават да видят това стихотворение... Поздрави!

2007-06-16T23:33:53+03:00
alina (Алина)

Сетих се за една много добра жена,която заслужава подобни думи...
Дано да ги получава.

2007-06-06T19:57:43+03:00
expert (Красимир Славчев)

Браво Ани!!! Баба ти е щастливка.

2007-05-20T16:46:13+03:00

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0