18 may 2007, 10:57

НА БАБА

  Poesía
1.2K 0 16

                                       
                                         Влакът бяга, звънят колелата,
                                         още малко и пак у дома,
                                         да си хапна от бобеца сладък,
                                         за ден-два да не бъдеш сама.
                                         За да чуя слова бодрокрили,
                                         да не падам, кога съм сломена.
                                         Откъде взимаш толкова сили,
                                         че да даваш все още на мене!?
                                         И в замяна какво ти получи?
                                         Побеляла без време глава,
                                         нито старост спокойна, едно внуче
                                         и радост за ден или два.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Няма нищо по-сладко от боба на баба и от... баба...
  • Слова бодрокрили.Нова ума.Попадение.Браво.
  • И аз се сетих за 2 жени, които заслужават да видят това стихотворение... Поздрави!
  • Сетих се за една много добра жена,която заслужава подобни думи...
    Дано да ги получава.
  • Браво Ани!!! Баба ти е щастливка.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...