18 may 2007, 10:57

НА БАБА 

  Poesía
1012 0 16

                                       
                                         Влакът бяга, звънят колелата,
                                         още малко и пак у дома,
                                         да си хапна от бобеца сладък,
                                         за ден-два да не бъдеш сама.
                                         За да чуя слова бодрокрили,
                                         да не падам, кога съм сломена.
                                         Откъде взимаш толкова сили,
                                         че да даваш все още на мене!?
                                         И в замяна какво ти получи?
                                         Побеляла без време глава,
                                         нито старост спокойна, едно внуче
                                         и радост за ден или два.

© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??