Влакът бяга, звънят колелата,
още малко и пак у дома,
да си хапна от бобеца сладък,
за ден-два да не бъдеш сама.
За да чуя слова бодрокрили,
да не падам, кога съм сломена.
Откъде взимаш толкова сили,
че да даваш все още на мене!?
И в замяна какво ти получи?
Побеляла без време глава,
нито старост спокойна, едно внуче
и радост за ден или два.