May 18, 2007, 10:57 AM

НА БАБА

Poetry

1.2K 0 16

                                       Влакът бяга, звънят колелата,
                                         още малко и пак у дома,
                                         да си хапна от бобеца сладък,
                                         за ден-два да не бъдеш сама.
                                         За да чуя слова бодрокрили,
                                         да не падам, кога съм сломена.
                                         Откъде взимаш толкова сили,
                                         че да даваш все още на мене!?
                                         И в замяна какво ти получи?
                                         Побеляла без време глава,
                                         нито старост спокойна, едно внуче
                                         и радост за ден или два.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Izku6enie (Зорница Петровска)

Няма нищо по-сладко от боба на баба и от... баба...

2010-08-03T01:19:21+03:00
Майкъл (Майк)

Слова бодрокрили.Нова ума.Попадение.Браво.

2007-09-11T15:54:16+03:00
Xpu100 (Христо)

И аз се сетих за 2 жени, които заслужават да видят това стихотворение... Поздрави!

2007-06-16T23:33:53+03:00
alina (Алина)

Сетих се за една много добра жена,която заслужава подобни думи...
Дано да ги получава.

2007-06-06T19:57:43+03:00
expert (Красимир Славчев)

Браво Ани!!! Баба ти е щастливка.

2007-05-20T16:46:13+03:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0