На баба ми
Режеше я като нож
тази болка във гърдите
и не мигваше по цяла нощ
на сина си снимките събираше
Чух я тихичко в нощта
сама да си говори
"дано си чедо по-добре"
мечтаеше детето й да бъде Горе
Една жена от болка изтъкана
за смъртта от нея неразбрана
присяда кротко тихичко на двора
да посрещне всеки следващ ден
с умора
Черните й дрехи побеляха
в очакването на деня
в който с усмивка ще да чуе
от своя син ела
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Любов Никифорова Todos los derechos reservados
