10 oct 2018, 20:59  

На баба ми 

  Poesía » Verso libre
636 1 0

Режеше я като нож

тази болка във гърдите

и не мигваше по цяла нощ

на сина си снимките събираше

Чух я тихичко в нощта

сама да си говори

"дано си чедо по-добре"

мечтаеше детето й да бъде Горе

Една жена от болка изтъкана

за смъртта от нея неразбрана

присяда кротко тихичко на двора

да посрещне всеки следващ ден

с умора

Черните й дрехи побеляха

в очакването на деня

в който с усмивка ще да чуе

от своя син ела

© Любов Никифорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??