На баба ми
Режеше я като нож
тази болка във гърдите
и не мигваше по цяла нощ
на сина си снимките събираше
Чух я тихичко в нощта
сама да си говори
"дано си чедо по-добре"
мечтаеше детето й да бъде Горе
Една жена от болка изтъкана
за смъртта от нея неразбрана
присяда кротко тихичко на двора
да посрещне всеки следващ ден
с умора
Черните й дрехи побеляха
в очакването на деня
в който с усмивка ще да чуе
от своя син ела
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любов Никифорова Всички права запазени
