10 окт. 2018 г., 20:59  

На баба ми 

  Поэзия » Свободный стих
516 1 0

Режеше я като нож

тази болка във гърдите

и не мигваше по цяла нощ

на сина си снимките събираше

Чух я тихичко в нощта

сама да си говори

"дано си чедо по-добре"

мечтаеше детето й да бъде Горе

Една жена от болка изтъкана

за смъртта от нея неразбрана

присяда кротко тихичко на двора

да посрещне всеки следващ ден

с умора

Черните й дрехи побеляха

в очакването на деня

в който с усмивка ще да чуе

от своя син ела

© Любов Никифорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??