На Баща ми!
На Баща ми!!
Безпътно времето ридае.
Замръзнала е мъката сама.
Сърцето ми жарава го обзема.
Не мога аз да спра смъртта!
Ръце протягам в тишината.
С болка очи напрягам.
Духът ти търся в синевата.
С мисълта за теб си лягам!
Твърде рано, времето изтече.
Липсата ти силна стана.
Радостта през пръстите се свлече.
Зейна във сърцето жива рана!
Не ти казах колко те обичах!
Не ти рекох, че с теб се аз гордея!
Дано усетил си го, като при тебе тичах.
Да крещя със болката, не смея!
Наследих от тебе времето.
Запазих час от силата.
Яхнал на вечността ти стремето.
Събра се с майчицата, милата!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Поклон и от мен...
-
Поклон пред светлата му памет!
Много силен стих! Пълен с болка,
тъга... Времето ни учи да сме
все по-силни и да преодоляваме
болката по-леко... -
Силна болка, на силен мъж, това видях в този стих, Пещерски! Светла памет на баща ти. Със сигурност го е разбрал и не само, със сигурност и той с теб се е гордял!
-
Дълбок поклон пред светлата му памет!
-
много болка...болезнено ме докосна...
-
Болка е наистина.Но,оставаме с прекрасните спомени от тях,нашите бащи,които ни дадоха талкова много...!
-
Усетих болката ти!
Не зная, но там, ГОРЕ, може би е по-добре... -
Поклон! Дано споделянето на болката ,макар и чрез белия лист, ти помогне да я преодолееш. От все сърце ти го желая.
-
Тъжно е, но е много хубаво.разчувства ме!
-
Поклон!
Времето не лекува, Пещерски - само дава сили!С обич!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Но не го описах...
Не мога да пиша, когато съм нещастна.
Рискувам да нямам много творби, защото в Живота хубавите моменти са по-малката част, но все пак... не мога.....