На Баща ми!
На Баща ми!!
Безпътно времето ридае.
Замръзнала е мъката сама.
Сърцето ми жарава го обзема.
Не мога аз да спра смъртта!
Ръце протягам в тишината.
С болка очи напрягам.
Духът ти търся в синевата.
С мисълта за теб си лягам!
Твърде рано, времето изтече.
Липсата ти силна стана.
Радостта през пръстите се свлече.
Зейна във сърцето жива рана!
Не ти казах колко те обичах!
Не ти рекох, че с теб се аз гордея!
Дано усетил си го, като при тебе тичах.
Да крещя със болката, не смея!
Наследих от тебе времето.
Запазих час от силата.
Яхнал на вечността ти стремето.
Събра се с майчицата, милата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени
