На Баща ми!
На Баща ми!!
Безпътно времето ридае.
Замръзнала е мъката сама.
Сърцето ми жарава го обзема.
Не мога аз да спра смъртта!
Ръце протягам в тишината.
С болка очи напрягам.
Духът ти търся в синевата.
С мисълта за теб си лягам!
Твърде рано, времето изтече.
Липсата ти силна стана.
Радостта през пръстите се свлече.
Зейна във сърцето жива рана!
Не ти казах колко те обичах!
Не ти рекох, че с теб се аз гордея!
Дано усетил си го, като при тебе тичах.
Да крещя със болката, не смея!
Наследих от тебе времето.
Запазих час от силата.
Яхнал на вечността ти стремето.
Събра се с майчицата, милата!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Все права защищены
