На баща ми
Все още те има, все още си тук,
с треперещи пръсти все още ме галиш,
на болест и старост все още напук,
искрици надежда в очите ми палиш.
Все още те има, а как ме боли,
как ме разкъсва мъката, татко,
преглъщам отново горчиви сълзи,
измамно щастлива усмихвам се сладко.
А в тъмното нощем молитви шептя,
на Бога се моля да се забави,
за кой ли път с Него се пазаря
за мъничко още да те остави.
Все още те има, не знам докога,
искриците малки полека угасват,
по-тъничка става твойта ръка,
а страшните мисли бързо нарастват.
Но ти си до мен и с тъжни очи,
без думи ми казваш:"Силна си, зная!
Сега не тъгувай, а се усмихни,
сЪлзите дъще, пази ги за края!"
Обичам те, татко!
Евгения
Дойде времето за сълзи. Няма те вече.....
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados
