10.02.2011 г., 19:57 ч.

На баща ми 

  Поезия » Друга
1004 1 8

Все още те има, все още си тук,

с треперещи пръсти все още ме галиш,

на болест и старост все още напук,

искрици надежда в очите ми палиш.

 

Все още те има, а как ме боли,

как ме разкъсва мъката, татко,

преглъщам отново горчиви сълзи,

измамно щастлива усмихвам се сладко.

 

А в тъмното нощем молитви шептя,

на Бога се моля да се забави,

за кой ли път с Него се пазаря

за мъничко още да те остави.

 

Все още те има, не знам докога,

искриците малки полека угасват,

по-тъничка става твойта ръка,

а страшните мисли бързо нарастват.

 

Но ти си до мен и с тъжни очи,

без думи ми казваш:"Силна си, зная!

Сега не тъгувай, а се усмихни,

сЪлзите дъще, пази ги за края!"

Обичам те, татко!

Евгения

 

Дойде времето за сълзи. Няма те вече.....

© Евгения Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??