На баща ми
Все още те има, все още си тук,
с треперещи пръсти все още ме галиш,
на болест и старост все още напук,
искрици надежда в очите ми палиш.
Все още те има, а как ме боли,
как ме разкъсва мъката, татко,
преглъщам отново горчиви сълзи,
измамно щастлива усмихвам се сладко.
А в тъмното нощем молитви шептя,
на Бога се моля да се забави,
за кой ли път с Него се пазаря
за мъничко още да те остави.
Все още те има, не знам докога,
искриците малки полека угасват,
по-тъничка става твойта ръка,
а страшните мисли бързо нарастват.
Но ти си до мен и с тъжни очи,
без думи ми казваш:"Силна си, зная!
Сега не тъгувай, а се усмихни,
сЪлзите дъще, пази ги за края!"
Обичам те, татко!
Евгения
Дойде времето за сълзи. Няма те вече.....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
