17 jul 2013, 19:53

На баща ми

  Poesía
731 0 0

Да ми изпратиш вест по вятъра те чакам,

нали ми обеща,

отвъдното нали го има,

нали на тръгване съзря

Пътечката на мама?

Нали я викаше,

когато още твоето

Дете до тебе беше?

И любовта ръката ти държеше?

И свири днес жестоко юлски вятър,

и песъчинки в прозореца захвърля,

а искам да си мисля

и мисля - твоят знак е.

Нали ми обеща?

Зелените листа с

Очите ти

ме гледат...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Тинчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...