Jul 17, 2013, 7:53 PM

На баща ми

  Poetry
724 0 0

Да ми изпратиш вест по вятъра те чакам,

нали ми обеща,

отвъдното нали го има,

нали на тръгване съзря

Пътечката на мама?

Нали я викаше,

когато още твоето

Дете до тебе беше?

И любовта ръката ти държеше?

И свири днес жестоко юлски вятър,

и песъчинки в прозореца захвърля,

а искам да си мисля

и мисля - твоят знак е.

Нали ми обеща?

Зелените листа с

Очите ти

ме гледат...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Тинчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...