anabel7 (Албена Димитрова) anabel7 (Албена Димитрова)
71 192
13 abr 2017, 23:26  

На баща ми

  Poesía » Otra
1.3K 7 25

Наричаха те просто „тати”.

Небето беше в твоя взор.

Небето беше и в душата.

Отиде си с очи отворени,

несбъднал в този свят мечтата

да станат братя всички хора.

Да слезе раят на земята!

Не спрял със злото да се бориш,

но верен син на добротата,

ти зло на никого не стори...

Да знаеш как ми липсваш, татко!

Небето беше в твоя взор.

Небето беше и в душата...

 

Албена Димитрова

 

24.12.1996.

Павликени.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Димитрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0