На баща ми
Наричаха те просто „тати”.
Небето беше в твоя взор.
Небето беше и в душата.
Отиде си с очи отворени,
несбъднал в този свят мечтата
да станат братя всички хора.
Да слезе раят на земята!
Не спрял със злото да се бориш,
но верен син на добротата,
ти зло на никого не стори...
Да знаеш как ми липсваш, татко!
Небето беше в твоя взор.
Небето беше и в душата...
Албена Димитрова
24.12.1996.
Павликени.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Албена Димитрова Все права защищены
