anabel7 (Албена Димитрова) anabel7 (Албена Димитрова)
71 192
13.04.2017 г., 23:26  

На баща ми

1.3K 7 25

Наричаха те просто „тати”.

Небето беше в твоя взор.

Небето беше и в душата.

Отиде си с очи отворени,

несбъднал в този свят мечтата

да станат братя всички хора.

Да слезе раят на земята!

Не спрял със злото да се бориш,

но верен син на добротата,

ти зло на никого не стори...

Да знаеш как ми липсваш, татко!

Небето беше в твоя взор.

Небето беше и в душата...

 

Албена Димитрова

 

24.12.1996.

Павликени.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Димитрова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0