26 jul 2017, 8:33

На баща ми

  Poesía » Civil
594 0 1

              На баща ми

 

Господ Бог те сътвори от кал,

вдъхна ти душа, за да обичаш.

Даде ти сърце да имаш жал

и безброй мечти след тях да тичаш.

 

Няма да ти стигне цял живот,

дните се изнизват в надпревара.

Търсиш да намериш нейде брод,

но съдбата ще те изпревари!

 

Времето не спира, а лети,

само пепелта след теб остава,

както огънят до край гори

и накрай превръща се в жарава!

 

16.12.98г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....