На баща ми
Господ Бог те сътвори от кал,
вдъхна ти душа, за да обичаш.
Даде ти сърце да имаш жал
и безброй мечти след тях да тичаш.
Няма да ти стигне цял живот,
дните се изнизват в надпревара.
Търсиш да намериш нейде брод,
но съдбата ще те изпревари!
Времето не спира, а лети,
само пепелта след теб остава,
както огънят до край гори
и накрай превръща се в жарава!
16.12.98г.
© Георги Иванов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
