На баща ми

27 dic 2019, 12:10

Poesía

563 0 1

Баща ми с госта под лозата сядат,
два различни свята да кръстосат,
в шепи стискам детските въпроси,
а двамата във миналото бягат.

Единият стои в студа на пост,
сонда в скалите другият пробива,
аз късам лайкучката дива,
подавам я на татковия гост.

Той я пуска на земята и се чуди,
че баща момичето обича...
Все размествам времето и сричам
на баща ми най-сгряващите думи.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ВяраНиколова (Вяра Николова)

2019-12-29T17:07:50+02:00

Благодаря, Ангелче! Сърдечен поздрав!