На Беклемето
561
0
1
НА БЕКЛЕМЕТО
На тънички струйки извира мъглата...
Подпалена сякаш гората дими.
На синкава маса се сви планината.
А през тъмата досадно ръми...
Кълбото от вятъра бавно се носи
и хваща със пръсти и гордия връх...
Превзема Балкана с краката си боси,
едва си поема по стръмното дъх...
До кости просмуква студената влага,
навъсени зъзнем под стария бор...
... След малко отово мъглата избяга...
И пред очите ни блесна простор!
Разтърси могъщите плещи Балкана!
Небето погледна със сини очи.
И песни хайдушки гората похвана...
Замилва ни Слънчо със топли лъчи!...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Славов Todos los derechos reservados
