27.09.2011 г., 15:11

На Беклемето

Поезия » Пейзажна

551 0 1

НА БЕКЛЕМЕТО

На тънички струйки извира мъглата...
Подпалена сякаш гората дими.
На синкава маса се сви планината.
А през тъмата досадно ръми...

Кълбото от вятъра бавно се носи
и хваща със пръсти и гордия връх...
Превзема Балкана с краката си боси,
едва си поема по стръмното дъх...

До кости просмуква студената влага,
навъсени зъзнем под стария бор...

... След малко отово мъглата избяга...
И пред очите ни блесна простор!

Разтърси могъщите плещи Балкана!
Небето погледна със сини очи.
И песни хайдушки гората похвана...
Замилва ни Слънчо със топли лъчи!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0