Sep 27, 2011, 3:11 PM

На Беклемето

Poetry » Landscape

558 0 1

НА БЕКЛЕМЕТО

На тънички струйки извира мъглата...
Подпалена сякаш гората дими.
На синкава маса се сви планината.
А през тъмата досадно ръми...

Кълбото от вятъра бавно се носи
и хваща със пръсти и гордия връх...
Превзема Балкана с краката си боси,
едва си поема по стръмното дъх...

До кости просмуква студената влага,
навъсени зъзнем под стария бор...

... След малко отово мъглата избяга...
И пред очите ни блесна простор!

Разтърси могъщите плещи Балкана!
Небето погледна със сини очи.
И песни хайдушки гората похвана...
Замилва ни Слънчо със топли лъчи!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0