27 сент. 2011 г., 15:11

На Беклемето

Поэзия » Пейзажная

556 0 1

НА БЕКЛЕМЕТО

На тънички струйки извира мъглата...
Подпалена сякаш гората дими.
На синкава маса се сви планината.
А през тъмата досадно ръми...

Кълбото от вятъра бавно се носи
и хваща със пръсти и гордия връх...
Превзема Балкана с краката си боси,
едва си поема по стръмното дъх...

До кости просмуква студената влага,
навъсени зъзнем под стария бор...

... След малко отово мъглата избяга...
И пред очите ни блесна простор!

Разтърси могъщите плещи Балкана!
Небето погледна със сини очи.
И песни хайдушки гората похвана...
Замилва ни Слънчо със топли лъчи!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0