26 jun 2019, 9:17

На Бианка

  Poesía » Otra
968 1 4

Космически талант. Но скромна, земна,

в душата скрила нежност на момиче...

Макар че не успяхме да се срещнем,

аз вече те познавах и обичах...

 

Безкрайно те четях и препрочитах,

любов и светлина преплела в стих.

Човек, приятел, поетеса... всичко,

но жалко, че за кратко те открих...

 

Пак чувам топлината на гласа ти,

че "на еднаква честота трептим"...

Макар физически и непознати,

със теб духовно бяхме две сестри...

 

Не мога да повярвам, че те няма,

че вече си далече, при звездите...

Магия в стих за мене ще останеш...

Такава ще те помня и обичам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ВАНЯ СТАТЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, че споделяте мъката от загубата на невероятната Бианка. Аз самата се учудвам, че макар че не я познавах физически, духовно я чувствах много близка. А всъщност ни сближиха няколко телефонни разговора. За мен тя беше , и си остава, най-близкият до мен ,като светоусещане, човек и поет.
  • Красиво посвещение! Поклон пред паметта ѝ!
  • Любовта помни, но няма отговор, защото "смъртта е в сърцето на живота".
  • Ваня, разплака ме... И ние бяхме много близки с нея, затова сърцето ми тъгува за приятелката и поетесата Бианка!
    Благодаря ти за това стихотворение!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...