stateva (ВАНЯ СТАТЕВА) stateva (ВАНЯ СТАТЕВА)
35 97
26.06.2019 г., 9:17

На Бианка

962 1 4

Космически талант. Но скромна, земна,

в душата скрила нежност на момиче...

Макар че не успяхме да се срещнем,

аз вече те познавах и обичах...

 

Безкрайно те четях и препрочитах,

любов и светлина преплела в стих.

Човек, приятел, поетеса... всичко,

но жалко, че за кратко те открих...

 

Пак чувам топлината на гласа ти,

че "на еднаква честота трептим"...

Макар физически и непознати,

със теб духовно бяхме две сестри...

 

Не мога да повярвам, че те няма,

че вече си далече, при звездите...

Магия в стих за мене ще останеш...

Такава ще те помня и обичам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • stateva (ВАНЯ СТАТЕВА)
    stateva (ВАНЯ СТАТЕВА)
    Благодаря ви, че споделяте мъката от загубата на невероятната Бианка. Аз самата се учудвам, че макар че не я познавах физически, духовно я чувствах много близка. А всъщност ни сближиха няколко телефонни разговора. За мен тя беше , и си остава, най-близкият до мен ,като светоусещане, човек и поет.
  • PepiPetrova (Pepi Petrova)
    PepiPetrova (Pepi Petrova)
    Красиво посвещение! Поклон пред паметта ѝ!
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    Любовта помни, но няма отговор, защото "смъртта е в сърцето на живота".
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Ваня, разплака ме... И ние бяхме много близки с нея, затова сърцето ми тъгува за приятелката и поетесата Бианка!
    Благодаря ти за това стихотворение!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0