3 may 2008, 17:03

На бившия... с любов

  Poesía
4K 2 40
 

- Здравей, Принцесо! (Ха, така!... Принцеса!

Мониторът дори се пооблещи.)

- Ами, здравей! - отвръщам, но си мисля:

"Какво му става и какви ги плещи?!"

Туй - бившият... Ама, от много време

дори и бивш не е. Отдавна е забрава...

В чужбина беше хукнал да се жени.

(Ожени се, де... много... чак си страда.)

- Такова... мисля си да се прибирам...

(Не гледам правописните му грешки.

Разбирам го, вълнува се човекът.)

- Избрал съм за децата модни дрешки...

- Аха... Чудесно! - а на ум: "Едва ли,

да пазаруваш е сензация световна..."

- Ще им се радват, както и на тебе... -

а, бе, какви ги дрънкам! (Чувствам се виновна.)

- За отпуската ли ще си пристигнеш само? -

защо го питам?... Сякаш ме касае!

- Самичък ли ще си?... Или пък двама? -

животът е театър и... играя.

- Самичък... (Ясно! Затова в принцеса

превърнах се. Добре, че не - в царица...

Със сигурност и сам се е досетил,

че ще римувам твърдо с магарица.)

- Е, мисля да остана, да се върна...

че тука нещо май не ми понесе...

(Усмивка праща, сякаш на майтап е,

а мен от "перспективата" ме втресе.)

- Решенията сам ги вземаш, знаеш.

(То беше някога, сега е вече друго.)

- Но да не вземеш после да се каеш... -

опитвам се да не подходя грубо.

 

- Аз мисля да опитаме... отново...

Да не е превъртял?! И май не мисли!

Изплю си камъчето и готово...

А аз определено си се вкиснах!

- Че рано си се сетил да опитваш! -

Гневът ми вече пламна като факла.

- Когато искаш тръгваш и се връщаш...

Сърцето ми да не е празна ракла?!...

 

- Ядосана си ми! Но трябва да го кажа...

... Остана си в сърцето ми едничка!...

 

- Дори така да е! Дори да вярвам...

... но моето - не е, не е самичко!...

 

 

Пропадна връзката... (Май токът спря.

Или доставчикът на интернет фалира.)

Дописах:

"Силна съм, ти сам ми го призна.

Сега изпий за мойта сила чаша бира!"

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аэлла Вихрь-Харпиевна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Удоволствието е мое!
    Благодаря!
    И... чакам нови стихове, нe забравяй!
  • Пак съм тук!

    Е, мисля да остана, да се върна...
    че тука нещо май не ми понесе...
    (Усмивка праща, сякаш на майтап е,
    а мен от "перспективата" ме втресе.)


    Разби ме на части!
  • А с този стих направо ме гръмна! Не, че съм очаквала нещо различно, винаги с вълнение отварям твой стих...и оставам дълго с възхищение! Благодаря!
  • Определено ще те чета за напред с интерес!!! Поздравления!!!
  • да, да!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...